По смисъла на чл. 5 от Закона за промишления дизайн (ЗПД) действия пред Патентното ведомство могат да бъдат извършвани лично или от местен представител по индустриална собственост, а лицата, които нямат постоянен адрес или седалище в Р България – задължително чрез местен представител. Това означава, че у нас е възприета системата, според която правото да представляваш клиенти пред българското Патентно ведомство в областта на индустриалната собственост зависи от наличие на специален ценз, получаван след издържан изпит или по право.В резултат на изследване, проведено през 2002 г., Европейската комисия приема, че вписаните към националните ведомства представители по индустриалната собственост (ПИС), на които е признат подобен ценз, не е необходимо да отговарят на допълнителни условия, да се явяват на изпит и др. подобни, за да бъдат включени в списъците на представителите - специалисти по марки и по дизайни, поддържани от Ведомството за хармонизация на Вътрешния пазар (марки и дизайни) - OHIM.Разпоредбата, която регламентира професионалното представителството пред OHIM, е чл. 78 от РЕГЛАМЕНТ №6/2002 НА СЪВЕТА (ЕО) . В нормата се прави разграничение на представители – адвокати (по смисъла на употребения термин “практикуващ право” – лице с правна практика) и представители – специалисти, получили право да представляват по промишлени дизайни пред ведомството по индустриална собственост (ИС) на държава - членка. Адвокат, който е установен в Европейската общност (има кантора на територията на някоя от държавите - членки) и който има право да действа като представител за промишлени дизайни в държавата - членка, в която е придобил адвокатска правоспособност, може да извършва представителство пред OHIM. В българския случай – вписан в Патентното ведомство представител по ИС. Необходимо е и двете предпоставки да са налице. Другата категория професионални представители са специалистите. Това са физически лица, получили право да действат като представители за промишлени дизайни в държава - членка и чиито имена са вписани в специалните списъци на специалисти (специалисти по дизайни), поддържани от OHIM. Разликата между двете категории лица се свежда до възможността адвокатите да не се вписват в списъците на представителите - специалисти при OHIM, тъй като те притежават абсолютно право да представляват своите клиенти. При участие в процедури пред OHIM, когато представителството се извършва от адвокат, Ведомството за хармонизация на Вътрешния пазар няма да изисква доказателство за квалификация, освен ако конкретният случай не повдигне въпрос, изискващ специални познания. Не е пречка и адвокати да поискат да се впишат ако подобно кумулиране на представителство е допустимо от националното право (според ЗПД е допустимо).За да бъде вписано едно физическо в списъка на представителите – специалисти, то трябва да отговаря на следните изисквания на чл. 89 от Регламент 6/2002: да бъде с националност от държава - членка; да осъществява дейността си или да е нает на работа в Общността и да е получило право да представлява физически или юридически лица по промишлени дизайни пред ведомство по ИС на държава - членка. В държави, в които придобиването на подобно право не e обусловено от изискване за наличие на специален ценз на специалист, лицата, желаещи да бъдат включени в списъка, трябва да са действали (упражнявали професията) в областта на промишлените дизайни пред националното ведомство по ИС през последните 5 години.

Създаден е отделен списък само за представители по дизайни, който е субсидиарен. Вписването в субсидиарния списък по чл. 78 (4) от CDR, поддържан от OHIM, става единствено с молба и индивидуално свидетелство, тъй като този списък не се прилага за държави, където се изисква професионален ценз, обхващащ марките и дизайните, и където се преминава изпит за представители по марки и дизайни. Лицата от тези държави подават молба за включване в общия списък по чл. 89 (CTMR) и могат да извършват професионално представителство както за марки, така и за дизайни.